Небето преди хилядолетия

При разглеждане на материали, свързани с археоастрономия възниква въпросът с какви процеси е свързана промяната във видимото положение на небесните тела, която би могла да се наблюдава при древните археологически паметници.
След като се порових насам-натам , стигнах до три съществени явления за такива дългопериодични промени:
-прецесия на земната ос
-дългопериодична нутация
-собствено движение на зведите.

Прецесия
Прецесията е открита от Хипарх от Никея през II в. пр.Хр. Същността на това явление е в бавното завъртане на оста на въртене на Земята по образуващата на кръгов конус под действието на Слънцето, Луната и други планети за период от 26 хиляди години . Оста на този конус е перпендикулярна на плоскостта на земната орбита.
Прецесията води до това, че точката на пролетното равноденствие се премества по всички знаци на Зодиака в направление, обратно на движението на Слънцето. Целият кръг на това движение бил наречен „Велика година“.
Друго следствие от прецесията е преместването на положението полюсите. Северният небесе н полюс се премества по окръжност с център в съзвездието Дракон. Преди 13 000 години северният полюс се е намирал в близост до Вега, от територията на източно-европейската равнина е било възможно да се наблюдават съзвездията Кентавър и Южен Кръст. След това Полярна звезда последователно са били звезди от съзвездието Херкулес , звездата Тубан от Дракон. Римляните не са имали Полярна звезда, Кохаб и Киносуру от Малката Мечка са били наричани Стражите. Алфа от Малката Мечка е станала Полярна звезда около 1100 година и ще бъде най-близко до полюса в 2100година.
прецесия на земната ос

Дългопериодична нутация
Дългопериодичната нутация е изменението на ъгъла на наклона към еклиптиката на Земната ос на въртене от около 22,1 градуса до 24,5 градуса за период от 41000 години.

(бил е: 24,049° през 3 300 пр. н.е., 23,443° през 1973 г., 23,439° през 2000 г.). Свързана е с циклите на Миланкович за земния климат. Най-същественото влияние върху небесните светила е при Слънцето – променя се височината на издигането му над хоризонта, както и точките на изгрев и залез.
С измерване на ориентацията на светилища и храмове, спрямо зимното или лятното слънцестоене може да се направи датировка. Н. Локьор и Дж. Хокинс внимателно проучили ориентацията на Карнакския комплекс:
И двамата направили извод за промяна на ориентацията на комплекса с времето. Оста на стария храм е ориентирана по зимното слънцестоене през 2100 г пр.Хр., когато наклонът на земната ос бил 23,9о , новата ос е ориентирана към точката на слънцестоене в 1200 г. пр.Хр. И съответства на по-малък наклон на земната ос – 23,8°.

Дългопериодична нутация
Дългопериодична нутация

В България са правени археоастрономически измервания, свързани с промяната на наклона на земната ос при Харман кая – http://rock-cut.thra…/s_m_harman.php и
Тангардък кая – http://rock-cut.thra…m_tangardak.php

Собствено движение на звездите
Промените в положението на звездите върху небесната сфера се дължат преди всичко на
прецесията, нутацията, аберацията и в по-малка степен на годишния паралакс. Ако се изключи влиянието на тези причини, изменението намалява, но не изчезва напълно. Това изменение се дължи на различните относителни скорости на звездите спрямо Слънцето и се нарича собствено движение m , то се измерва в секунди от дъгата за година.
Собствените движения на звездите се различават по големина и посока. Само няколко десетки звезди имат собствено движение повече от 1″ на година. Най-голямо собствено движение m = 10″,27 има звездата на Барнард. Болшинството измерени собствени движения на звездите са стотни и хилядни от секундата на дъгата за година.
Най-често за илюстрация на собственото движение се дава пример с промените в Голямата мечка за 100 000 години:

Голямата мечка
Голямата мечка

Човешката история обаче е доста по-кратка. Има ли съществени промени в положението на ярките звезди и съзвездията, които би трябвало да се отчитат от археоастрономията?
За щастие има програми, с които може де се види промяната в положението на звездите върху небето при различни периоди, една от тях е Moovastar
http://www.xs4all.nl…hjps/astro.html
Това са снимки на показаното от Moovastar преместване на звездите за 10 000 години назад във времето, със стъпка 1000 години, като цветът им се мени от жълт към червен:

Собствено движение на звездите около Голямата мечка
Собствено движение на звездите около Голямата мечка

Собствено звижение на звездите около Орион
Собствено звижение на звездите около Орион

Вижда се, че формата на съзвездията се запазва почти непроменена. Собственото движение може да има значение за някои звезди като Сириус, по хелиакалния изгрев на която египтяните са се ориентирали за разливането на реката Нил.

Това е една доста добра статия за с хипотези за астрономическото значение на пирамидите, отчитащи прецесията:
http://magic-light.photopia-bg.net/Egipet.htm#fff
Също добре е обяснено понятието хелиакален изгрев, свързано със Сириус и древноегипетската астрономия.

В древните източни царства не е имало обща ера. След смъртта на владетеля започвали да броят годините отначало. Освен това, древноегипетската година имала 365 дни, докато истинската година е с четвърт денонощие по-голяма.
Хелиакалният изгрев на Сириус, поради съвпадането му с разлива на Нил бил много важен за Египтяните и те записвали кога е станало това събитие. И то поради горните причини е било на различни дати. Датите съвпадат отново след 1461 години (4 х 365,25 = 1461). Този период от 1461 години често е наричан Цикъл на Сотис.
В книгата „По следите на миналите столетия“ на А. Каждан попаднах на много интересна история за ролята на Сириус в изясняването на египетската хронология :

Ако в някоя година при Аменхотеп I Сириус е изгрял на 9-ти, а в някоя година от царуването на Тутмос III – на 28-ми от същия месец, то между едната и другата година са изминали (28-9)х4=76 години.